Ръцете на бебето ти - искат свобода, а не ръкавички.
Бебето ти тъкмо си е открило ръцете и често се озовават в устата му?
Обаче околните се тревожат, че това не е Ок и настояват да се вземат спешни мерки, за да не си навреди или пък създаде вреден навик?
Или някой “компетентно” ти е обяснил как трябва задължително бебето да е повито постоянно?
Или пък са те убедили, че няма как да отглеждаш новородено без да пъхнеш ръцете му в ръкавички?
Да помислим защо бебетата си харесват толкова ръцете и държат да си ги ползват - може би това ще донесе повече спокойствие и увереност по въпроса!
Когато бебето приближава ръцете си към устата - то ни подава сигнал, че е гладно и готово да засуче (през първите няколко месеца). Добре е да следим ранните сигнали за глад и да реагираме на тях, а не да чакаме до плача - който е късен сигнал за глад и прави хубавото, дълбоко засукване по-трудно за постигане.
Виж повече за това как изглеждат сигналите за глад при малък човек - тук!
Сукателните движения всъщност успокояват бебето и помагат да изгради уменията си за самоуспокоение (което отнема време!). Още в утробата децата си ги ползват и тренират сукане, така че това е съвсем очаквано поведение. Може бебето да ти подава сигнал, че не се чувства съвсем комфортно - време е да смените обстановката или пък позицията, обкръжението. Със сигурност ще е полезно за комуникацията ви да обърнеш внимание на тези сигнали, а не да ги игнорираш или ограничаваш.
Малко по-нататък ръцете идват на помощ, за да “почешат” венците, когато зъбоникненето носи дискомфорт.
Когато ръцете имат свободен достъп до гърдите на мама - помагат за потичането на кърмата - нещо като компресия за получаване на повече кърма, която бебето лично поема…в свои ръце! (виждали сте как “предат” малките котенца, докато сучат, нали?)
Развитие - това е основното и може би най-важното занимание на бебето ти през първите месеци. А пътят му минава през... дааа - опознаването на ръцете! Това да може да ги движи и ползва свободно, да докосва с тях себе си и разни интересни и нови повърхности (мама!), да открие, че може да ги контролира заедно с пръстчетата - помага да развие и интегрира вродените си рефлекси.
Много често се опитваме да му ги скрием, да ги набутаме в кокетни ръкавички, да ги обезопасим напълно от него... защо си даваме този зор, обаче?
Всъщност, ръцете са доста значими при развитието на мозъка на бебето - то се ражда с вродени рефлекси, които имат нужда да бъдат проявявани отново и отново, за да се случи сензорната интеграция, или най-лесно казано - да се развива усещането му за себе си и света по оптимален начин.
Знаете как, когато подадете пръстче на бебето, то го хваща - това е не само най-милата случка на света, но и проява на хватателния (палмарен) рефлекс. Той се активира и когато бебето суче.
Ръцете са също и интересни за съзерцаване, мърдане, напипване на различни повърхности, лапане на пръстчета. Всичките тези дейности осигуряват стимули за развитие на мозъка и изграждане на връзки в него, които обуславят развитието му.
Ръцете са си били с бебето още преди да се роди - то е свикнало да ги усеща, а и е смукало пръстите си още в утробата - като тренинг за всичкото предстоящо сукане в живота навън. А както вече знаем, сукателните движения успокояват бебето и допринасят за развитието на мозъка.
Използвай този магически период на бърз растеж и невиждано скоростно развитие, за да подкрепиш бебето си - дай му възможност да разполага с ръцете си, да ги движи свободно, да докосва (първо случайно) себе си и повърхностите наоколо, да хваща пръстчето ти...
Ако се притесняваш, че може да се нарани, просто се постарай да поддържаш ноктите достатъчно подрязани (с подходящи и безопасни аксесоари). А и дори да се одере леко, това е малка цена за големия напредък, който му позволяват да постигне свободните ръце.
И така, за да си спокойна, че е Ок бебето ти да си лапа ръцете, ето няколко основни насоки:
🧼 ръцете са чисти;
🧸 изключила си вероятността бебето да го боли, да не е Ок или пък да е в стресираща обстановка;
🤱🏻 убедила си се, че суче ефективно, пълни пелените с достатъчно количество мръсни пелени за денонощие и със сигурност не е гладно;
👧🏻 говорим за бебе, не за пораснало дете (обичайно това поведение отпада между 2 и 4 години).
*Надникни за повече и в статията на д-р Сиърс!
🐻💛🐝
Даниела Лютакова, акушерка • IBCLC
✉️ facebook
Comments