IBCLC ден-ден и “здрасти” от мен

Хей!

Днес е Денят на IBCLC 😍!

IBCLC е съкращение, което означава сертифициран консултант по лактация към Международния борд на консултантите, IBLCE, International Board Certified Lactation Consultant. Накратко - този сертификат е международно признат и престижен, защото гарантира ниво и качество на знанията, което значи, че сме на първите редици в науката за кърменето (и знаем твърде много за ( • )( • ) 🤷🏻‍♀️😂).

Супер съм щастлива и развълнувана, че това е първият ми ден-ден като IBCLC и че предстои да поемам консултации в това си качество скоро 🤓!

По този повод ви се представям, в цялата си прелест (🤓🤣), за да знаете кой ви пише ☺️.

Казвам се Даниела и имам две деца (и куче+котка). Когато бях млада 😂, казвах на приятелите си студенти по медицина, че ето това тяхното - е нещо, с което никога не бих се занимавала. Учебниците по Хистология изглеждаха страшнички. След години се появи дъщеря ми, желано и чакано бебе, чието раждане беше доста по-драматично от планираното. И като цяло - беше травматично преживяване, което преобърна целия ми свят и намести с трясък приоритетите и вижданията ми. Бях се настроила за нормално раждане, а получих доста сериозно усложнение и спешно секцио. Когато ме събудиха, бях сама, уплашена и вече не бях същата... Но новодошлото човече имаше нужда от мен и така започна кърмаческият ми път. След това, намерих в кърменето вълшебството, което бях загубила с мечтата за раждането си и с времето отделях все повече време в четене и говорене за това (докато практикувам същевременно 😂). Така се появи Национална асоциация “Подкрепа за кърмене” и възможността да се обуча за доброволен консултант и да съм близо до семействата в тези крехки, но магически първи дни и седмици заедно. Сякаш по поръчка, после се случи, че някъде там, около този период, в една Бъдни вечер, пред очите ме се появи и едно английско бебе в една българска болница, под смаяните погледи на родителите си. В тази вечер всички парченца на сърцето ми се наместиха и аз вече знаех къде ми е мястото. Не след дълго бях със студентска книжка в ръце, списък за изследвания и униформи и чуденка как ще прекрача праговете на същите стаи, в които съм била пациент, в които съм се страхувала за живота на някого, който не познавах, но вече обичах повече от себе си. Друг път мога да разкажа за това, но след много сцени - понякога от филм на ужасите, понякога от трилър, по-често, като от комедия, както и след няколко семестъра бременна, тъкмо родила и после с малко бебе - получих правото да се наричам акушерка (и абонамент за постоянно учене и тревожност 😂). Работата ми с бременни жени и съвсем нови бебета и майки ме убеди, че искам да знам още повече за кърменето и реших, ще се опитам да поуча за IBCLC. Цяло лято довършвах подготовката си - но тя, разбира се, започва много преди това. Трудно е да учиш за нещо, за което толкова ти пука. Тогава не е просто въпрос на взимане на изпит, а живо предизвикателство и постоянно ровичкане за още и още. След 1 кофа сълзи от нерви и няколко кофи сладолед - дойде време за изпита.

След още няколко месеца чакане - дойдоха и резултатите - мисля, че спуках тъпанче и ребро на мъжа ми едновременно - новините бяха чудесни.

И така - това е супер, ама супер накратко до тук, а остава още повече, защото тепърва ще се срещам с вас в новата си роля.

Благодаря ви, че сте тук, че споделяте, че можем да обсъждаме и да се вълнуваме от значимите теми на майчинството и родителството въобще. Признателна съм за подкрепата ви и за всяка мила дума, която наминавате да ми оставите.